УСПЕХ: Мисията на НАСА Озирис-Рекс достигна повърхността на астероида Бену!
НАСА получи удостоверение, че “Озирис-Рекс ” е на повърхността на Бену в към 01:10 ч. българско време. Само един съставен елемент от галактическия уред бе в контакт с грунда на метеорита – роботизираната ръка TAGSAM, която заставам допряна до него в продължение на към 10 секунди. През това време беше освободен газ-азот, който подвигна част от материала … и се надяваме, че в контейнера са попаднали сред 60 грама и 2 кг скални и почвени проби.
Дали обаче материалът е в действителност събран, както и какво е точното му количество, чакаме да разберем едвам след няколко дни, когато ще бъдат снимани фотоси от вътрешността на контейнера.
Междувременно управлението на задачата научи, че след събирането на проби автоматичната станция е към този момент съумяла да излети от повърхността на Бену и се е отдалечила на безвредно разстояние от метеорита. Докато “Озирис-Рекс ” се спускаше, на Земята пристигаха единствено лимитирано количество данни с базисна информация за положението на бордовите системи. Но камерите на “Озирис-Рекс ” са работили от самото начало и упованията са компютрите да са записали голям брой фотоси. Те ще бъдат препратени през идващите часове и няма потребност да загатвам, че всички галактически запалянковци тръпнем да ги видим с огромно неспокойствие!
Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за втурване на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал главното място Найтингейл, до момента в който Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Image credit: CosmoQuest
Спускането към повърхността беше обвързвано с голям брой опасности, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, с цел да може днешният триумф да бъде подсигурен. Това включваше цялостно картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от целия свят – от Бразилия, Германия, Англия, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България.
Работата не беше по-различна от тази, която са правили в миналото експертите от програмата “Лунар Орбитър ” през 60-те години на предишния век. Също както те са картографирали лунната повърхнина въз основата на орбиталните фотоси, с цел да подберат подобаващи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо ”, по този начин и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една канара, с цел да може екипът на “Озирис-Рекс ” да избере най-хубавото място за втурване на Бену. Работата бе трудоемка – картографирането на всяка една фотография отнемаше към половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата лична Луна!
В последна сметка учените се стопираха на четири места – главно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места.
Светослав Александров с премията от CosmoQuest за картографиране на Бену
CosmoQuest реши да отличи хората, които са съумели да картографират повече от 100 фотоси, като им връчи дарове – стикери, емблеми на задачата “Озирис-Рекс ”, брошура с изложение на експедицията, книжен модел на “Озирис-Рекс ” и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази премия.
Изключително доста се веселя, че напъните на всички доброволци и учени се увенчаха с триумф и днешното спускане на “Озирис-Рекс ” към повърхността на Бену мина обикновено. Ако бъде доказано, че в контейнера е събран задоволително материал, автоматизираната станция ще го достави на Земята през 2023-та година. Анализът на грунда и скалите от Бену може да докара до същинска гражданска война в разбирането ни за Слънчевата система.
За повече информация: Озирис-Рекс
